“Често сме сами, без да усещаме самота, или пък се чувстваме самотни, когато сме сред тълпи от непознати или на парти с хора, които не познаваме. Очевидно психологическото усещане за самота е съвсем различно от физическото й преживяване.Можем да изпитваме радост, когато сме сами, но не и когато сме самотни. След почивката ни за чай разговорът се насочи отново към тази тема.

-Ваше светейшество, приключихме последната дискусия с разговор за самотата, но искам да се върна към тази тема с още един въпрос.Монасите прекарват много време сами.Каква е разликата между това да си сам и да си самотен?
Далай Лама се обърна към архиепископа, за да види дали той не желае да отговори на въпроса.
-Не,аз не съм бил монах, приятелю.Тук си ти.
-Монасите се отделят от материалния свят не само физически, но и мислено.Според неговата религия – Далай Лама посочи архиепископа – християнските монаси живеят с мисълта, че са озарени от Божията светлина, че са посветили живота си в служба на Бог.Не можем да докоснем Бог, тъй че единственият път е служенето на Божиите чеда, човечността.Затова всъщност монасите никога не са самотни.Много зависи и от отношението ти.Ако постоянно критикуваш другите, ако си изпълнен с гняв, тогава винаги ще се чувстваш откъснат от останалите хора.Ще се чувстваш самотен.Но ако сърцето ти е отворено и е пълно с доверие, ако изпитваш приятелски, сърдечни емоции към хората, дори физически да си сам, дори да водиш отшелнически живот, никога няма да се почувстваш самотен.

-Да,вярно е – кимна Далай Лама.-На света живеят поне седем милиарда души, а броят на съзнателните същества е неограничен.Ако мислено си свързан с тези седем милиарда човешки същества, никога не би могъл да се почувстваш самотен.Единственото, което ни носи щастие, е любовта.И добротата.Те наистина вдъхват вътрешна сила и увереност, намаляват страха и създават доверие, а доверието води до приятелство.Ние сме социални същества и сътрудничеството е необходимо и важно за оцеляването ни.Но сътрудничеството се основава на доверие.Там, където има доверие, хората се сближават, дори цели нации се обединяват.Когато мислите ти са изпълнени със състрадание и в душата ти разцъфтява добросърдечност, цялата атмосфера около теб става по-позитивна и приятелска.Виждаш приятели навсякъде.Ако изпитваш страх и недоверие, тогава другите хора инстинктивно се дистанцират от теб.Те също ще изпитват повече предпазливост, подозрение и недоверие.И тогава идва чувството на самота.
-Когато човек е добросърдечен, той винаги се чувства напълно спокоен.Ако живееш в страх и се мислиш за нещо специално, автоматично се откъсваш емоционално от другите.Така създаваш основа за собственото си отчуждение и за чувство на самота.Аз никога не мисля – дори когато говоря пред голямо множество, – че съм нещо специално, че съм “Негово Светейшество Далай Лама” – казвайки това, Далай Лама завъртя очи и произнесе почетната си титла с подигравателна тържественост.-Когато се срещам с хора, винаги подчертавам, че всички сме еднакви, че сме просто човешки същества.Хиляда души – еднакви човешки същества.Десет хиляди… сто хиляди – все същите човешки същества: душевно, емоционално, физически.Тогава виждаш, че няма прегради.Тогава умът ти остава напълно спокоен и отпуснат.Ако наблягаш прекалено върху собствената си личност, ако започнеш да се възприемаш като нещо специално, идва тревожността, идва нервността.
Парадоксално е, че макар зад човешкия егоцентризъм да стои копнежът за по-голямо лично щастие, като резултат се получава точно обратното.Когато се фокусираш прекалено много в себе си, се изолираш и отчуждаваш от другите.И в крайна сметка по този начин се отчуждаваш и от себе си, тъй като нуждата за свързване с другите е основна, неразривна част от това, което сме като човешки същества.Това себефокусиране е лошо и за здравето.Прекомерният страх и недоверието водят до стрес и високо кръвно налягане.Преди много години бях на среща на лекари, учени и изследователи в Колумбийския университет в Ню Йорк.Един от учените каза в своята презентация, че при хората, които в речника си използват прекалено много първо лице, единствено число – аз,аз,аз…на мен,на мен, на мен…мое,мое,мое….,-има значително по-висок риск от инфаркт.Той не обясни защо, но аз знам, че теорията му е вярна.Това е много точно прозрение.Когато прекалено много се вторачиш в себе си, погледът ти се стеснява, започваш да виждаш нещата по-ограничено и така дори дребните проблеми излизат извън пропорциите си и ти се струват гигантски и непоносими.
Страхът и недоверието също са следствие на този егоцентризъм, защото именно той те кара да се чувстваш изолиран от човешките ти братя и сестри.Той води до самота и трудно общуване с другите.Все пак ти си част от общността и трябва да се разбираш с хората в нея.Твоите интереси и бъдещето ти зависят от тях.Ако се изолираш, как можеш да бъдеш щастлив човек?Просто ще изпитваш повече тревога и повече стрес.

Самият аз често съм се изумявал как един ден мога да вървя по улицата, изпълнен с досада, критикуващ и съдещ хората, и тогава се чувствам отчужден и самотен.А на другия ден, когато минавам по същата улица, но гледам на хората с благосклонност и съчувствие, изведнъж всички ми се струват дружелюбни и мили.Сякаш нагласата на ума и сърцето ми напълно променя физическия и социалния свят около мен.
Значението на добросърдечността и вътрешната нагласа е застъпено в едно проучване на социалните психолози Чън-Бо Джун и Шира Гейбриъл.Те са установили, че когато хората се чувстват самотни или социални аутсайдери, търсят топлина в буквалния смисъл на думата – като например гореща супа.Това, което Далай Лама и архиепископ Туту казват, е, че можем да създадем топлина просто като отворим сърцата си и насочим вниманието и загрижеността си към другите..

-Това напомня на думите на Далай Лама – казах аз.-Ако си свързан мислено, дори тази общност да е огромна, да се състои от седем милиарда души, няма как да се чувстваш самотен.
-Да,да – закима архиепископът.-Според нашата традиция да си самотен, се оказва оксиморон.Но аз разбирам много добре, че човек може да се чувства откъснат и отчужден от другите, така да се каже, настроен на различна вълна.А хората искат да се почувстват част от една общност, да усетят солидарност в нея.Не мисля, че им помагаме, ако им вменяваме вина.Трябва да се стремим да бъдем възможно най-открити и радушни, да им кажем, че преживяването им е нещо, случващо се на мнозина.Отчуждението и самотата не са чувства, които изпитваме съзнателно.Не мисля, че човек си казва:”Искам да се чувствам самотен.”Самотата просто е тук.Случва се, и то по много причини.Трябва да се опитаме да накараме този човек да се почувства такъв, какъвто е – много, много специален.

Да му помогнем да се приеме, да му помогнем да се отвори към другите. Напълно разбирам, че човек може да изпитва невероятно притеснение и болка, да се затвори в някоя тясна стая и да не излиза навън, страхувайки се да не бъде отхвърлен. Понякога можем само да се надяваме и да се молим този човек да открие общност, която да го приеме в обятията си. Чудесно е да видиш някого, който е бил затворен в себе си, да се разтваря и да разцъфва като красиво цвете благодарение на топлината и сърдечността на хората около него.
Това, което научих от нашия разговор, е, че не трябва да чакаме другите да отварят сърцата си за нас. Когато отворим сърцето си за тях, ще се почувстваме свързани с цялото човечество, независимо дали се намираме на планински връх, или сред тълпата в центъра на Манхатън.”

Автор Дъглас Ейбрамс
из “Книгата на Радостта”