„Ето един хубав пример от времето на Римската империя , потвърждаващ факта , че и животните са признателни. По времето на Римската империя един християнин бил преследван заради вярата си , вследствие на което избягал в Африка , дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда един лъв да реве с вдигната нагоре лапа . Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му , която след това намазал с някакво масло.
Като се свършила тази малка операция , лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим , дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се , че в същото време бил хванат и занесен в Рим същия лъв , на който християнинът извадил тръна. Същия ден , в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете , на арената бил изваден и този лъв. Като видял своя спасител , лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъстващи останали зачудени от това , което видели на арената.
Казвам : ако у един лъв има признателност , колко повече човек трябва да бъде признателен! „
Учителя
Из ‘Новата Ева ‘, изд.2004 г.
