Нещата , които ни се отдават и с които се справяме много добре , още даже от малки , без дори някой специално да ни е учил на тях или да ни ги е преподавал , казваме, че са нашите силни страни , нашите способности и таланти. И това е така. Това са нашите опорни точки и основни двигатели, придвижващи ни по пътя на този ни живот. Тези наши способности ни служат като знаменца по пътя като ни показват предварително начертания някога от нас маршрут и нашата посока .

Всеки от нас има свой кармично трасиран път и трябва да върви по него. Както се казва и във фразата :“На всеки в живота му е зададен инструментът, на който да свири, но как ще свири – е  избор!“

Всички наши таланти и вече развити качества са натрупаните наши опитности от предишни животи.Това са неща, върху които сме работили и сами сме си поставяли да развиваме, тъй като точно те са били необходими някога за да продължим по пътя на собствената си еволюция. Развивани са в поредицата на нашите въплъщения в човешко тяло и са ни помагали да израстваме и вече са стигнали до етап на достатъчно наслагвана опитност и затова ни се отдават от раз или са необходими просто няколко леки “ побутвания” за да събудим “спящия“ си потенциал. Колкото и време да ни е нужно, важно е за нас да открием тези свои силни страни, да знаем за тях и да ги използваме. Когато имаме яснотата , голяма част от откритията сме направили, тогава осъзнато можем да следваме своя път, знаейки съвсем ясно накъде вървим, какво сме си начертали и за какво сме тук. “Инструмента “ сме си го открили, а как ще свирим на него, както вече споменахме – сами решаваме…

Това обаче е само една част от осъзнатостта за нашия живот и личен път. Какво става с онези останали аспекти, които “не са наши“? Онези страни, от които се боим, които не са ни развити, в които не ни бива и  не попадат в полето на нашата познатост. Какво да правим с тях, какво значение всъщност имат за нас? Да ги загърбим просто и да махнем с ръка или да ги оставим цял живот да са около нас, но да останат все така неопознати и отхвърлени? И тук не говорим за аспектите, които са ни безразлични и безинтересни и които някак си дори без да сме ги опитвали, имаме вътрешна представа и познание за тях… и оставаме напълно неутрални, нямаме влечение. 

Говорим за сферите, за качествата, за предложенията и картините, които ни плашат, към които Имаме реакция. Тези, на които казваме “НЕ”, които сме готови да отричаме и да избягваме с пълна сила.

Каква роля имат те в живота ни и на какво ни учат? 

Ето това са нашите Нови опитности.

Ето това са нашите Нови порти и ключове към развитието ни. Това са настоящите ни помощници и средства за разширяване на пътя ни. Точно те изглеждат най-страшни, защото само така могат да напомнят и да привлекат толкова силно вниманието ни към себе си. А ние първоначално бягаме… Или изобщо бягаме… първичната  реакция на Его. Отхвърляме до последно и всячески изолираме това нещо от живота си, заобикаляйки го постоянно. Но не сте ли забелязали, че точно тези неща, от които бягаме най-силно, най-силно ни преследват? Винаги са около нас в нашата сянка.И това е тяхната роля, това сме си избрали ние.

Ето това е следващата част, която е хубаво и важно да знаем – да я опознаем и признаем в своя живот, да й отредим подходящото място. Но точно тук е най-трудното – именно затова и това ни развива, разширява , чрез това израства нашето съзнание… защото е много трудно…Но…Не е невъзможно… Напротив – напълно възможно е, щом сме си го избрали, дори и да не си спомняме за това. 

И какво да правим? Знаем за това и сме почти готови да се изправим очи в очи със страшните “НЕ”– та в живота си и?

Нашите предимства, развити способности са нашият маршрут, нашите “Не” са нашето движение по този маршрут. И срещата и преодоляването на “Не”- тата, помагат да се разкрие нашият път и да започнем да виждаме  картината на живота си още по-ясно. Преодолявайки ги, ние можем да използваме дадените ключове пълноценно.

Разказвам за това сега от личната си опитност и от етапа, на който се намирам – стоя на едно от знаменцата по моя път и поемам към следващото. Изправена съм пред едно свое страшно и силно отхвърляно “НЕ”, от което бягам цял живот. И винаги съм мислила и казвала твърдо убедена, че това не е мое. Ето това е моето бягство.

Но в момента стоя изправена пред него и го гледам в очите. Стоя, понякога и се движа. Но не бягам. Вече Не. Оставям го да ме погълне цялата и да ме залее, но вече знам, че това, което може да унищожи в мен е нещо, което вече е ненужно и няма да ми служи за напред. 

Другото, което ще остане е моята сила, с която аз ще навляза вече готова в него. И го правя. 

И това, което искам да ви споделя е най-важното за мен сега. Това, което ме държи и ми помага да се движа напред както патерицата помага докато кракът се възстанови. Наричам това “тайната на Новия път “ и то е: “ ВЪРВИ! Не спирай за нищо на света. Движи се…

”Неподвижното езеро развъжда малария, а течащият поток е винаги свеж и хладен“. Звучи толкова просто, а всъщност не е никак лесно. Изисква се сила и осъзнатост за да се прави.

И като говорим “Върви”, означава Точно и Само върви. Без план за целия път, единственото важно нещо е следващата крачка да бъде направена, защото само опитвайки може да разберем кое е за нас и дали е за нас. Пътищата са много, пътеките са безбройни, но важното е да не спираме в този момент когато действието е единственото средство, което ни придвижва. Която и пътеката да поемем, тя може да се измени,сега важното е да вървим…Ще дойде момент когато пътят ще ни се изчисти.

Но сега вървим…Действие и постоянство.Действие и постоянство.

Асоциирам това и с “тайната за преодоляване на страха от високо“ – просто върви, върви напред и не поглеждай надолу. Не задържай фокуса си към  “Високото”, а гледай напред. Върви и мисли за следващата стъпка, само тя те интересува. Движи се и следвай стъпките си. Постепенно изминаваш разстоянието и извървяваш пътя си и със всяка следваща крачка ставаш все по-уверен и все по-силен, защото вече знаеш, че нищо лошо не ти се случва. И няма нищо страшно толкова, колкото е било в представата за това. Дори и да спираш, оглеждаш се за малко и продължаваш – иначе има опасност да ти се завие свят. Знай и си припомняй накъде вървиш! Не позволявай на онова “познато“ чувство на бягство или отказ да те спре. Бъди наясно със случващото се – сега си най-уязвим, затова ти служи всичко това, но скоро ще настъпи увереността, която ще почувстваш чрез натрупаните нови стъпки по новите вече не толкова “непознати” пътища. И с тази увереност ще се разгърнеш. Ще се разгръщаш с всяко следващо изправяне пред личните си “НЕ”- та и колкото и да са трудни, само чрез тях, прегръщайки ги, можем да вървим по своя път и да осъществяваме това, за което сме дошли. И нека помним : Нашите най-големи страхове са нашите най-мощни оръжия и зад всяко наше “Не” стоят най-големите ни съкровища !