Местим се в ново жилище, което определено ще е по-подходящият и оптимален вариант за нас, цялото семейство, но какво се случи досега?
Настоящото ни жилище е голям, просторен апартамент, с четири големи стаи и всяка стая има собственото си отделно предназначение. Казвам това, защото именно то беше основният мотив в тогавашното ни търсене – да имаме Отделная стая за всяко нещо.
Преди това бяхме в две стаи и ни идваше твърде тясно за четирима души. Искахме да си имаме място, където всеки да може да се усамоти и отдели, когато това му е необходимо. И най-вече аз желаех това и това беше крещяща моя нужда, тъй като бях на етап, на който търсех себереализацията си и силно изпитвах потребността да се отделя за да мога да я случа. Жадувах за често усамотяване единствено в собственото си присъствие, тишина, за да мога да чувам по-ясно отговорите на многото въпроси, които изпълваха главата ми и така ме притискаха понякога, че вместо да исках да им отговоря, по-скоро исках да избягам. Имах нужда от място и бях сигурна, че вече знам какво искам и как да продължа, но липсата на това пространство ме възспира…Повтарях си и убеждавах все повече, че няма как да се реализирам и вървя нататък, ако нямам място за това. Тясно ми е и няма как … Вярвах, че съм готова… Поне така ми говори УМът! Но звучеше доста категорично.
Тези “ пречки” порастваха с всеки изминал ден и след като се решихме на смяна на средата, тоест друг град, твърдо търсехме и жилище, отговарящо на “ наложащите”, “ новопоявили се” критерии.
Безкомпромисно търсихме апартамент с големи, отделни стаи, една от които е с ясното предназначение за офис/кабинет/студио/място за отдих и кът за уединение – с две думи нужното ми пространство за развитие. Накъде без него ?! Нали за това основно правим все пак смяната?Това беше ключово.
Бях въодушевена и в еуфория от всичко случващо се и чаках този момент, защото вярвах, че това ще ми даде нужния тласък и ще ми помогне да започна истинското си реализиране и изявяване, тоталното разгръщане на мен самата.
И знаеш ли, да. Намерихме, след нелеко търсене, голямо жилище. Такова, каквото искахме и се преместихме.Сменихме града, сменихме дома. Моята грижовна и мила половинка се погрижи и ми осигури такова пространство. Мебелира го,подреди го, постара се за всеки един детайл. Преместихме там всичките ми пособия и материали, книги, и всичко необходимо, което ме вдъхновява да действам. И вече имах СВОЕТО място!И аз не го ползвах.
Влизах няколко пъти, настанявах се, опитвах се да задържа или възстановя първоначалната еуфория, но не ставаше. Насилвах се даже да остана повече време, но не. На пръстите на ръцете се броят пътите, в които успявах, вдъхновявах се и се отдавах на процеса, в който потока потичаше през мен и успявах да творя и да почувствам истински това, което си представях, че ще почувствам. Онази еуфория от разгръщането на същността ти и себеотдаването! Когато допуснеш нещо да се влее в теб и ти да го прекроиш в творение – да бъдеш проводникът на нещо автентично!
Но аз не бях готова. Ето я истината – АЗ НЕ СЪМ ГОТОВА. Все още. Не съм узряла за този момент.
И НЕ апартаментите, мястото, средата, градът са нещото, което са твоята спирачка, а ти самият си това. Ти си своята пречка и пречка си самият ТИ!
Ако същността ти е узряла за този момент, ако душата ти е готова, цялото ти същество и всяка частица в теб ще се движи без нищо да може да я спре. Ще действаш и твориш без значение къде си, кое време на денят е, с какво място разполагаш, сам ли си или не. Ще се отделяш в себе си дори само едно кътче място да имаш и пак ще успяваш да твориш, да създаваш. И не че обстоятелствата са маловажни, те също имат своето участие за комфорта и случването на целия процес, но не са НАЙ-ВАЖНОТО.
ВАЖНОТО е твоята вътрешна готовност – справянето със собствените ти вътрешни препятствия, а не външни / те са само бонус/.
Когато твоята вътрешна готовност я има, тя е твоята сила чрез която успяваш въпреки обстоятелствата. Тя е твоят двигател за придвижване напред. А всичко останало са само оправдания. Оправданията, измисляни от умът за да ни спира и именно такава картина проектираме ние самите върху заобикалящата ни среда.
Но когато сме узрели, тези оправдания вече не могат да вземат превес и тогава започваме да използваме УМът като свой помощник, а не като спънка.
Както и започнах разказа, сега се местим. Местим се в компактно, уютно, не толкова голямо жилище, но доста по-топло от това, в което “така и не намерих” своето място. Но намерих себе си.
Някак си новото жилище е като “златната среда “ между предните две жилища.
И сега не мисля и фокусът ми не е върху това какво място ще имам Аз за себе си, къде ще се настаня и ще мога ли да се отделя ?
Ще се настаня и ще се отделя вътре в себе си – там намерих едно местенце (smiley) Когато успявам с това, ще си намеря и външно място, където да се позиционирам, защото това не е толкова от значение…
Защото пуснах своите прегради и мисля, че улових добре изпипаните си оправдания.
А ТИ къде и с какво се оправдаваш?
