Но проповедникът каза:
Бащата на семейството трябва да се моли на трапезата, защото той е първият молитвеник в семейството.
Настана неприятна тишина, защото никой в това семейство не се молеше. Бащата се прокашля и каза:
Знаете ли, драги проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата преди хранене винаги се повтаря едно и също нещо. Молитвите по навик са празно бърборене. Това вечно повторение всеки ден, всяка година изобщо не помага, така че вече не се молим.
Проповедникът изгледа всички изненадано, но тогава седемгодишното момиче каза:
„Тате, няма ли нужда да идвам при теб всяка сутрин и да казвам „добро утро”?“
