*Животът е поредица от естествени и спонтанни промени. Не им се съпротивлявай – това ще ти донесе само скърби. Остави животът да бъде живот. Остави нещата на естествения им ход, какъвто и да е той. 

*Когато чувствата са тъй многобройни, че човек не може да се справи с тях, ако идват отвън – трябва да им издигне преграда отвътре. Когато чувствата са тъй объркани, че човек не може да се справи с тях, ако идват отвътре – трябва да им издигне преграда отвън.

*Овладееш ли законите на Пътя, всичко ще стане възможно, изгубиш ли ги – нищо няма да постигнеш.

 *Не целта е цел, а Пътят.

*Който не иска нищо, има всичко.

*Мъдрецът е цялостен,защото не служи на себе си.

*Мъдрецът не е благ – той е безпристрастен към всички хора.

*В поведението си бъди обикновен, придържай се към простота, отърсвай се от себичност, имай малко желания.

*Спри злото, преди да е покълнало, успокой метежа преди да е избухнал.

*Мъдрият живее със съзнанието за трудностите, без да страда от тях.

 *Най-добрият начин за борба със злото е твърдият напредък в доброто.

*Ако Пътят произтича отвътре, не се възприема отвън

*Единственият начин да вършиш, е да бъдеш.

*Ако два потока не са разнопосочни, те се сливат и единяват мощта си.

 *Да обичаш, дава сила. Да бъдеш обичан, дава смелост.

*Добър съм с добрите, добър съм и с недобрите. И така трупам доброта.

*Който знае, че има достатъчно, е богат. Човекът няма нужда да прави каквото и да било, освен да бъде самият себе си.

 *Който умее да постига доволство, всякога ще разполага с необходимото.

*Истинският пътник няма предначертана посока, нито намерение да стигне нейде.

*Три ценности тача и се придържам към тях. Първата е състраданието, втората е пестеливостта, третата е смирението, което ме възпира да се поставям над другите. Бъди състрадателен, и ще можеш да си неустрашим. Бъди пестелив, и ще можеш да си щедър. Отбягвай да се поставяш над другите, и ще можеш да бъдеш водач. 

*Велик управник е онзи, за чиито дела народът казва: „Извършихме ги ние!“

*Сърцето може да бъде твърдо като резец и да шлифова скъпоценни камъни.

*В страна без закони няма закононарушители.

*Мъдрият отстъпва и така се озовава начело. 

*Мъдрият е цялостен, защото не служи на себе си. 

*Без да действа, мъдрецът твори и без думи учи.

*Мъдрият не се излага на показ, затова блести; не говори за себе си, затова е прославен; не се изтъква, затова е бележит; не се самовъзвисява, затова първенствува пред другите.

*Няма по-тежък грях от невъздържанието. 

*Нищо не може да се сравни с поучението без думи. 

*Ако няма действие, редът ще се поддържа от само себе си.

*Висшето добро е като водата – благотворна за всичко, тя с нищо не влиза в сблъсък.

*Мъдрият живее съобразно природата, духовно е вглъбен, в отношенията си – безпристрастен, в думите си – искрен, в управлението – последователен, в занятието си – умел, в действията си – съобразителен. Той не съперничи с никого и с него никой не съперничи.

 *Приеми света – и ще намериш Пътя.

 *Който приема хода на света, става свелюбящ, вселюбящият става безприсрастен, безпристрастният става великодушен, великодушният става природен, природният се единява с Пътя, единиш ли се с Пътя, ставаш безсмъртен – защото тялото се разпада, но не и Пътят.

*Мъдрият се слива със света, тъй както светът се слива с Пътя. Слей се – и ще станеш цялостен. Бъдеш ли цялостен – светът ще е твой дом.

*Който разбира света, е мъдър. Който разбира себе си, е просветлен.

*В Пътя има приливи и отливи, съзидание и разрушение. Мъдрият не обладава света – той е в съзвучие със света.

*Без желания сърцето е в покой. Няма ли желания – има покой.

*Възвишеният човек следва Пътя ревностно.

*Излизането от пътя е част от пътя. Без смеха Пътят не би бил път.

*Мъдрият не разграничава себе си от света. Нуждите на другите хора са като негови собствени. Той е добър и с онези, които са добри, и с онези, кооито не са. Има доверие и на искрените, и на неискрените.

*Как мога да живея със света? – Като го приема.

*Управлявай чрез ненамеса.

*Мъдрият осъзнава трудностите, затова не се сблъсква с тях.

*Мъдрият желае да не желае. Мъдрите не се стремят да наставляват хората чрез познание, а да им помагат да бъдат естествени.

*За да управляваш хората, трябва да говориш като техен слуга. За да ги водиш, трябва да ги следваш.

 *Когато над народа се въздига мъдрец, народът не се чувства потиснат. Когато пред народа се възправя мъдрец, народът не се чувства препятстван.

*Думите ми имат смисъл, делата ми имат основание – но в тях не може да се прозре, не може да се прозре и в мен.

*Който осъзнава своите граници, е здрав. Който не съзира своите граници, е болен. Мъдрият осъзнава тази болест като ограничение и така става недосегаем за нея.

*Мъдрият отстоява, но не изисква признание; знае стойността си, но не търси почести; не се отвлича, а се придържа към същността.

*Мъдрият дава, без да очаква нищо в замяна, и действа, без да търси отплата. Той отбягва всякаква показност.

*Мекото надвива над твърдото, податливото – силното. Всеки знае това, но никой не може да го приложи.

*Мъдрият приема по-малко от дължимото, без да порицава и без да наказва. Хармонията е стремеж към съгласие, а справедливостта – към отплата.

*Нека обкръжението ти бъде малобройно, само от неколцина. Имай много сечива, но не бъди зависим от тях. Оценявай живота си и бъди доволен от дома си. Разполагай с оръжия и броня, но не ги използвай.

*Просветлените хора не са образовани – образованието не е просветление. Доволните хора не са богати – богатството не е доволство. 

*Който и мъртъв не е забравен, той е безсмъртен.

*Комуто стига той самият, той е богат.

*Да вървиш. без да знаеш накъде; да спираш, без да знаеш защо; да следваш хода на всички неща, да се носиш върху една вълна – това е главното за запазване на живота.

 *Мъдрият не служи на себе си – колкото повече прави за другите, толкова е по-удовлетворен. Колкото повече дава, толкова повече има. Той облагодетелства всички и не съперничи с никого.