Някога кацала ли е калинка на рамото ти? Сигурно! Но… това, което не знаеш, е че това е голямо щастие. Калинките ходят там където е чисто. Там където енергията е положителна. Калинка няма да те кацне, когато си нервен или ядосан.

И ето я - пъпли бавно по рамото ти, а ти протягаш ръката си към нея и тя доверчиво се качва.
Знае, че няма да я нараниш, въпреки че можеш. Знае, че си много по-силен от нея, но тя е тук за да помогне на теб.

И се чудиш как съществува нещо толкова крехко. Как този опасен свят е допуснал да живее нещо толкова слабо и ранимо и как изобщо оцелява.
Калинката бавно започва да се изкачва по пръста ти, докато достигне до най-високата точка. Чак тогава ще отлети. Като стигне върха, все тъй бавно и с доверие към заобикалящият я свят и чак тогава ще отлети.

И никой не я спира.
Всеки прави път на калинката.
Всеки прави път на доброто.
А то се движи бавно, като нея. Винаги знае къде отива. Стига до върха и отлита, само за да намери по-висок връх.
Върховете на планините са изпълнени с калинки… не с вълци. Помни това!
Когато бяхме малки, помниш ли как им пеехме: Калинке-Малинке, къщата ти изгоря, децата ти плачат!

И калинката отлиташе. Ние сами я отпращахме… без да знаем защо. После пораснахме и продължаваме да пеем същата песен.
А тя идва при нас с причина. Идва при теб с причина. Може да отиде при всеки друг, но идва при ТЕБ.
И ще ти покаже, неща, които не си подозирал, че съществуват.
Ще ти покаже, че магията е истинска.
Ще ти покаже, че понякога законите на джунглата не работят и не оцеляват най-силните… оцеляват най-обичащите!
Мария Миразчийска - Мариачи