“Толкова дълго съм се придържала към това усещане и чувство за вина, толкова време ме е дърпало надолу и ме е държало закотвена на едно място, като на кей, само заради това, кое е приемливо и нормално за другите и спрямо другите, кое е общоприето и приемливо като цяло в общества и семейства и дори да съм изявявала и отстоявала себе си, пак е било на моменти, а не постоянно, защото са ме държали тези ограничения. Ограничения на ума. Ограничения на обществото. БолестиТЕ, плъзнали към всички ни. Да не бъдеш такъв, какъвто си, а да си това, което се изисква от теб ДА СИ! Да си удобен..И всичко, което съм, да остава дълбоко подтиснато и да го нося със себе си без да го проявявам. Затова ли имаме този живот – да го живеем просто ей така? Удобно? Ами ако така отмине цялото ни време на тази планета? Ако оставя така да премине земният ми път и това да е само съществуването ми? Нормално ли е? Да, нормално е. Но не е истинско. Това не съм аз. Това не е Истинската ми същност и това всичкото противоречи на нея…
Но колкото и да се боря и изправям, пак усещам силата на онова притегляне, познатото до „болка“, което те дърпа надолу, оплита те в мрежите на нормите, ограниченията, изискванията, на чуждите, нереални вярвания, които усещаш, че не са твои. Оплитат те като в паяжина…

А Аз искам да полетя. Искам да се освободя и да не ме е грижа за всички тези неща. Да бъда СЕБЕ СИ от начало до край. Да летя на свобода.
Да се разтварям всяка секунда, да правя това, което искам със живота си, без съображенията на кой му харесва и на кой не. Да се вписвам в “идеалните” образи или да бъда напълно различна, странна, неразбрана??
Следователно и неприета.
Кога всъщност сме приети изцяло? Мислиш ли, че има такъв момент, когато изцяло всички са в съгласие с нас и ни одобряват без никакви условности? Не мисля..Иска ни се, на всички ни се иска, но това остава самоЗаблуда. Няма и може и да няма такъв момент. Това е наша илюзия, породена от желанието ни да се защитим и съхраним да не преживеем разочарованието и отхвърлянето в пълната му сила. Защото ще ни боли.



www.oumlife.com

И само мисълта за това ни затваря и включва механизма НИ на защита. Защото някога нещо е било болезнено за нас и сме се чувствали отхвърлени и е останал споменът в нас. Спомен за това „болезнено“ чувство от това преживяване. И то така силно е пуснало корени, че не ни стиска и не ни позволява дори да се обърнем да го погледнем… Да заговорим за него, да го признаем дори пред себе си… И продължаваме със изградените вече, познати защитни механизми, които ни карат да се чувстваме „уж“ на сигурно място, а всъщност в клопка.
КАТО ВСЕКИ ЕДИН ЕТАП И ТОЗИ СЛЕДВА ДА ВИЖДА СВОЯ КРАЙ.
Идва времето на РАЗСЪНВАНЕ, на СЪБУЖДАНЕ, време да разбулим Истината. И да – тя е там И НИ ЧАКА. Някога може би е имало такова болезнено за нас преживяване и някой може би НАИСТИНА ни е отхвърлил, не е приел израза на нашата истинска същност и природа! На някой не му е било угодно или НЕ МУ Е БИЛО по силите да ни разбере! Аможе и да е прозвучало така само в нашата представа за случващото се, където нещо в нас е откликнало на това?!
Но което и да е от двете, то вече не е. И обръщайки се да го видим и заговорим за него, вече сме проправили и разчистили половината път – пътят към СЕБЕ СИ! Излекували СМЕ част от страха и премахнали ПРЕПЯТСТВИЯТА ПРЕД НАС, които спират появата на НАШАТА АВТЕНТИЧНОСТ!
Сега е време да се изправим. И да действаме. Вече осъзнали КАКВО СЕ СЛУЧВА С НАС и заЕдно с това знаещи КАКВО възНамеряваме да правим с живота!

Осъзнах колко е сложно в нашето „микрообщество“ открито и ясно да изразяваш истинските си мисли и чувства.

Научиха ни да се срамуваме от многото проявления на нашия разум, че ЦЯЛ ЖИВОТ ги отричаме и по този начин се лишаваме от най-хубавите и приятни неща, които са дадени на човека. И не само от обществото, а всъщност една голяма част от себе си отричаме Самите Ние.
КОГАТО ОСЪЗНАЕМ КОЛКО ОГРАНИЧЕНО ВИЖДАМЕ СЕБЕ СИ, МОЖЕМ ДА ДЕЙСТВАМЕ ОТ ЕДНА ДРУГА ПЕРСПЕКТИВА.
Можем да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, ако Вярваме, че това може да се постигне и сме готови да положим ДОСТАтъчно уСИЛИЯ, за да пренесем СВОИТЕ идеи в живота!
Да не СЕ САМОНАКАЗВАМЕ и да спрем да вървим сами срещу собствените си интереси.

Нека вярваме в собствените си СИЛИ. Да се устремим НАПРЕД,ДА!
Защото както „ЕДНО ЗРЪНЦЕ СЕМЕ МОЖЕ ДА ПОВДИГНЕ ПРЪСТТА И ДА ПОРАСТНЕ“, така и ние С ТЕБ можем да надигнем булото на ТЪМНИНАТА, за да грейне СВЕТЛИНАТА!
Светлината, с която да ОЗАРИМ света около нас!

Вашият коментар

Explore More

На крачка от увереността

октомври 10, 2021 0 Comments 0 tags

Къде си ти?

май 30, 2022 0 Comments 0 tags

Здравей, малко момиче! Какво чувстваш ТИ вътре в цялата тази картина и на фона на целия този пейзаж? Как се чувстваш – затворена, подтисната, чудеща се какво става и накъде

ВЯРА

октомври 5, 2021 0 Comments 0 tags

Вярвате ли, че нещата в живота могат да се случват без да се борим за тях?Да ги постигаме и да имаме всичко, което си пожелаем, но с ЛЕКОТА. Без да