„Какво означава даването и какъв е коренът, откъдето произтича желанието за това? Какво помага даването да се случи? ЛЮБОВТА, ОБИЧТА.
Замисляйки се по темата за даването, осъзнаваме колко много написано има около нас и говорено за това, как трябва да се дава, колко е важно, колко е подпомагащо и разширяващо за нас и ползите от него. Дори в едни бизнес-проекти или разработка на цялостен бизнес план, задължително ще чуем и ще присъства момента с даването на 1/10 част или 10 % от приходите ни, които трябва безвъзмездно да отдаваме някъде, за да може да зачитаме този закон и да вървим в синхрон с него, ЗАЩОТО така ще бъдем облагодетелствани ние самите и спазвайки това правило, всичко ще се връща към нас!
А ето къде бил ключът и основният мотив и подтик към съблюдаване на това правило – “ Защото така ще се връща към нас !” / очакванията/.
Ето ги налице очакванията и всъщност задният, вътрешен скрит мотив за изпълнението на това.
И дори човек да започне да го прави, естествено напълно възможно е с времето да дойде и навика, както и “ апетита идва с яденето “, но по-вероятно е това да отпадне с времето и в един момент човек да прекрати и да престане да го прави.
Защото не това е, за което се говори и което всъщност се имам в предвид. Това е само повърхностният аспект и когато нещо не е подплатено с истинското разбиране и чувстване “ Защо?”, то рано или късно ще угасне, защото е изпразнено от смисъл. Истинското предназначение и смисъл на Даването е безусловното, безкористно даване, което е зародено отвътре и гори в нетърпението си да бъде осъществено. Това, което не съдържа и най-малкия мотив за възвръщаемост и очакване, а идва, защото цялото ви същество усеща, че желае да го направи, каквото и да му коства това. Това се чувства с цялата душа и може би най-простият начин, по който мога да го сравня, е с онова чувство, което се заражда в нас когато искаме да изненадаме и зарадваме любим човек с нещо, което знаем, че желае и истински ще го направи щастлив? Какво е усещането тогава? Всички сме имали поне един такъв момент в живота си. Когато изгаряш в нетърпение да поднесеш нещото, което си подготвил, да го осъществиш … да Дадеш!
Това е асоцията с истинското чувство, което би трябвало да усещаме, когато решим да даваме. Без значение на какво и на кого – дали е малка помощ, помощ на близък или даване на благотворителност на голяма организация.
Помощта и обекта са без значение – важен е мотивът, важен е смисълът, важен е зародишът на това желание. Важно е да дойде ОТВЪТРЕ! А кога идва отвътре? КОГАТО ОБИЧАМЕ! Само когато обичаме нещо или някой, сме склонни и способни да Даваме. И тук не говорим единствено за онази интимна любов и да даваме само на любимия, става въпрос за обичта към всичко и към всички.
Колкото повече се разширява нашето съзнание, колкото повече израстваме, толкова повече отпада разделението между нас, семейството ни и света около нас. Толкова повече осъзнаваме цялостността във всичко и колективното и знаем, че всичко около нас е част от нас. С това порастване идва и порастването в даването. Защото именно тази любов към всичко те прави способен да помагаш на всеки, когато можеш да го направиш.
Ти не разграничаваш, че някой е нещо различно и отделно от теб, а е частичка от цялото. И тогава ти си способен да помагаш на света, да помагаш на другите. Отново казвам – без значение кога, на кого и с какво точно, това ще е различно във всеки един момент и на всеки един етап – но то ще е направено от сърце, от сърцето, горящо в това чувство. Тогава наистина, ДА, ще се връща всичко към нас, но без да сме имали никакви очаквания и користни цели към това! Ще се връща и ще ни залива, защото всичко в тази Вселена се ръководи и е под въздействието на причинно-следствения закон или закона за Баланса /Кармата/, според който всички наши действия – добри или не толкова добри – се връщат обратно към нас като бумеранг, за да компенсират всичко онова, което е имало нужда да се компенсира! „
